AtenTioN!!! - EGOISTS!

me??not only...

Не искаш ли да се изгубим в мъглата?

Както онзи път преди толкова дни...
Нека отново се гледаме и докосваме
сякаш не знаем какво предстои...
Да се взираме с детски страхливи очи
Да се държим с вече пораснали /16-17-годишни/ръце...
въпреки всичко отново премръзнали,
заварени неподходящо от ноемврийския студ...
Защо пак не сплетем изтръпнали пръсти,
както в онзи паметен ден,
когато ти се прехласваше по колички,
а аз мечтаех просто за Кен...
Е,получих каквото желаех,
дори малко повече от това-
Кен,само че метър и осемдесет
с дълга и черна коса...
Кен със бретон над очите,
с много грим и една обица,
Кен от мечтите на всяко момиче
бе мой дори в реалността...
За него аз не бях Барби,
защото тя е със руса коса,
облечена като поредната кифла-чалгарка,
или нека го кажем „Като Холивудска звезда!”

И сега вървим по мокър тротоар под ръка,
в някакъв далечен,забутан квартал...
Студът става все по-хапещ
и тъмнината забулва нощта,
ала нищо не може да спре похода,
предприет към вечността...
Но нека.
Този път сме избрали,
и по този път ще вървим,
без значение каква цена ще трябва да платим...

Нека погледите се търсят отчаяно,
молейки за още няколко мига живот,
нека ушите се вслушват внимателно
в тишината пробождаща с нож...
Ала нека краката ни водят все в тая посока
и нека тя да е все към смъртта,
нека вървим рамо до рамо,
усещайки вече злата съдба...
Нека устите застинат във вечен крясък „Умри”
мразейки всичко и всички,
проклинайки сивите дни...

„Ох,нека спрем поне за секунда”-
помоли уморено едната душа.
„Не можем”-отвърна й другата
„всичко трябва да свърши преди сутринта”.

...И там някъде по мръсните улици,
под една лампа мъждукаща едва-едва
седяха момче и момиче,
плачейки за загубената игра.
Преди седем години се казваше „Криеница”
а днес се нарича просто „Живот”,
макар правилата да са почти същите,
има много по-голям залог...

...Трети час седим на същото място,
мислейки за банални неща,
аз-Барбито в готик вариант,
и той-моята емо любов...

...Мъглата става все по-гъста и тъмна,
сякаш за да ни скрие от любопитни очи,
или просто съчувства на две деца
с отдавна разбити мечти...


25.11.07