CLICK HERE FOR BLOGGER TEMPLATES AND MYSPACE LAYOUTS »

28 януари 2007

Repeat

Не може да бъде съвсем същото...дори образите в огледалото не са същите като нас...просто защото сме неповторими...просто защото всеки път е единствен...

Дали ще се повтори историята от миналата година?А дали някой ще има смелостта да я завърши?Да каже КРАЙ?Да сложи точка?Съмнявам се.И все пак има време.Може някой да успее.Все пак главните герои са тук.Много от минало миналогодишните звезди са все още на сцената.А и априлската ваканция предстои.Макар че сценарият ми се струва леко променен.Някои актьори се опитват да влязат в ролята на сценаристи и режисьори и да нагласят сюжета според собствените си очаквания.А други дори сами го дописват,давайки си по-интересни роли.хъх.Не знаят с какво се захващат.А като разберат ще бъде късно.Та.Малко за филма и премиерата.В него ще участват само ВИП "личности".Повечето-вече изпитани актьори,опечени в такива постановки.С други думи-стари кучета.А колкото до премиерата-там няма ограничения.Само да става шоу.Ама да не е за наша сметка.Все пак...трябва да има нещо и за другите.

26 януари 2007

"Понякога думите са излишни,а понякога няма смисъл от хора"

What if someone you never met, someone you never saw, someone you never knew was the only someone for you?

"Колко е трудно да забравиш...колко е трудно да простиш...колко е трудно да продължиш..."

"Спомен тук,спомен там.Един събиран,друг разпилян....Една звезда,едно море,един остров,една мечта,една надежда,едно приятелство..."

"Просто едно море...една буря...Колко жалко.Корабът се разби в скалите.Този кораб беше всичко,а сега....КРАЙ."

- THE END -

25 януари 2007

за (не)осъществената,(почти)обещана разходка



Ето на това му се вика страхотни приятели.Сутринта ти казват "Еми то времето е гадно,айде да оставим за друг път." После обаче се взима решение,че и в такова време може да се изкара весело и следва звънене на ляво и надясно за да се събира компанията.Да,ама аз пък днеска по тва време съм малко заета.45 минути работа. "няма проблем,щом днеска не можеш,ще излезем и утре".Еми утре-утре.Хубаво.*вдига рамене*.Следобед се прибират "Леле беше супер,трябваше и ти да дойдеш.Другите пристигнаха чак в 2 а филма почна в три и нещо.Щеше да успееш да дойдеш на време" (е,аз бях заета до към 2:30 и е имало шанс да отида,но кой се е сетил да ми се обади...) "Е,незнам какво друго мога да направя,освен да дойда утре :Р.Пак ще бъде много яко" "Е...ами...аз утре трябва да уча...и не мога...ама вие излезте..." "Аз утре съм на урок...и само по някое време ще мога..."


Къде го тоя късмет като моя?Такива великолепни приятели са рядко щастие.Просто да им се ненагледаш.Радост голяма.И след всички тия извинения и обяснения,за да не се чувствам нещастна получавам въпроса "Абе Пепе,кво ти става?".Най-страхотният въпрос.Но има и по-готини като "Има ли ти нещо?".Как да не им се зарадваш на тия хора.Просто са радост за очите,ушите и всичко останало.Направо нямат грешка.



Tell me baby what's your story
Where you come from
And where you wanna go this time
Tell me lover are you lonely
The thing we need is
Never all that hard to find
Tell me baby what's your story
Where do you come from
And where you wanna go this time
Your so lovely are you lonely
Giving up on the innocence you left behind

23 януари 2007


Тъкмо в тази надежда да откриеш необикновения момент се крие притегателната сила на фотографията.Тя е като да очакваш неочакваното...







p.s.I love photography...

22 януари 2007

за анимационните филмчета




Това е един пост специално за Алекс.За да й припомня някои работи.Като за начало-

Aleks каза: какво искаш за Коледа?
`бУФфФтар... каза: hm..
Aleks каза: да?
`бУФфФтар... каза: mi ne moga da izmislq..
Aleks каза: е как така?
`бУФфФтар... каза: mi
`бУФфФтар... каза: iskam
`бУФфФтар... каза: da ne e studeno

Защо не го накараш да си пожелае нещо друго?Виждаш че това се изпълни...


Aleks каза: искам три неща.сняг,какао и човек с когото да се чувствам добре

нула от три точки...лоша работа...


Aleks каза: Мики Маус?харесваш ли го или по скоро харесвал ли си го
`бУФфФтар... каза: e haresval sum go no vse pak decata ne se oka4estvqvat kato golemi ceniteli
`бУФфФтар... каза: sega si mislq 4e ne e mn gotin..
`бУФфФтар... каза: toi e dosta glupovat..
`бУФфФтар... каза: malkoumna mi6ka s pomiqr priqtel i 2 patki..
`бУФфФтар... каза: cqloto detsko e zle..
`бУФфФтар... каза: me4o puh
`бУФфФтар... каза: tfa e istinata
`бУФфФтар... каза: ;) Aleks каза: ами ну пагади?
`бУФфФтар... каза: ahah..
`бУФфФтар... каза: tova su6to be6e mn zle
`бУФфФтар... каза: ruskoto
`бУФфФтар... каза: tom i jerry..
да бе,само дето ну пагади е доста преди том и джери...
`бУФфФтар... каза: gonqt se nekfi jivotni
`бУФфФтар... каза: ednoto preebava drugoto
`бУФфФтар... каза: i v kraina smetka
`бУФфФтар... каза: nikyf
`бУФфФтар... каза: izvod ne moje6
`бУФфФтар... каза: da si izvadi6..




А от мечо пух какъв извод можеш да си извадиш?Няква мечка обикаля надолу-нагоре,забърква се в разни каши,виси по дървета,пада в локви,които в последствие се оказват врата към света на някви зли чорапи,във всяка серия подяжда приятелите си и разваля къщата на Йори.И поуката е- "Ползвай приятелите си на МАХ,докато можеш" или "Изяж меда на приятелите си,преди да са го скрили"

19 януари 2007

"днешният ден заслужава да бъде изпратен щастливо"



Хах,този надпис ме изкефи.Обичал я.тц тц тц.Всъщност не надписа,който по принцип беше съобщение в скайпа,а начина по който го изкоментира Мо.А дали и тя го обича?Или е някоя като Алекс?Е,ако наистина е така,просто ще си умра.Защо?!Защото Алекс е просто едно име,една снимка,един неизпратен СМС,едно неприето обаждане...уж...С други думи-една лъжа...и още нещо.Една лъжлива любов.Не моята.Нейната.Или по-точно Неговата.






Но днешният ден заслужава да бъде изпратен подобаващо.И да посрещнем следващият с усмивка.Един ден ще се събудиш с всички усмивки събрани до леглото ти.Аз ще ти ги подаря.Просто защото ги заслужаваш.Просто защото си ти.



[9:20:52 PM] ●SúηShíNę● каза: та защо си щастлива?
[9:21:16 PM] Мо каза: защото днешният ден заслужава да бъде изпратено щастливо
[9:22:20 PM] Мо каза: добре отивам
[9:22:26 PM] Мо каза: да нанкам
[9:22:29 PM] ●SúηShíNę● каза: еее
[9:22:33 PM] ●SúηShíNę● каза: почакай малко
[9:22:35 PM] ●SúηShíNę● каза: или не
[9:22:37 PM] ●SúηShíNę● каза: недей
[9:22:43 PM] ●SúηShíNę● каза: лека нощ Мо
[9:22:45 PM] ●SúηShíNę● каза: обичам те
[9:23:00 PM] ●SúηShíNę● каза: днешният ден заслужава да бъде изпратен подобаващо
[9:23:09 PM] Мо каза: обожавам те
[9:23:20 PM] Мо каза: дано да е лека...


"Един ден ще обера банката за усмивки".


Благодаря на всички за прекрасния ден.Както на Фичо,който се сети за празника ми,чак когато му казах,че съм поръчала тортата,така и на Сашо,който,противно на очакванията ми,е мн забавен и явно е вторият човек който може да ме отърве от лошото настроение просто с наивния си поглед.Освен това благодаря и на цялата компания,и специално на Мо и Ачо.Ачка,другият път няма да се мъчим толкова с тия уравнения.Емо благодаря и на теб.Незнам защо,но каквото и да става не мога да ти се сърдя.Ти си виновен.И да знаеш-няма да те забравя.Благодаря и на времето.Сигурна съм,че днес слънцето грееше заради мен.И накрая благодаря на Антенко.Просто защото е инат.kiss you.

08 януари 2007

Опит за "нещо" кратко

За този така наречен "пост" ме провокираха двама човека.Първият:
С него за по-малко от седмица успяхме да се скараме около стотина пъти,(почти) никога не ми харесва картинките и никовете и винаги ме критикува за "романите" които пиша тук.Обаче аз много държа на него и искам да му кажа едно голяааааамо БЛАГОДАРЯ.
И вторият: По-добре да не казвам нищо,защото малките деца ще научат прекалено много лоши думички =Р Не бе,ебавам се.Той просто е една малка шамандурка(но не е от нашето семейство,на което така и не измислихме име),която се прави на това,което не е.И точно на нея искам да кажа следното - Зле си брат!
Еми край.Идеята беше да напиша само най-важното с две-три думи...е,очевидно не се получи...Сори Свирчо,ама не ме бива да пиша толкова кратко...


П.С. Не успя да вземеш ключовете,Антенко...