Хаотични мисли по никое време

Какъв е смисълът на моливите,когато няма гума,с която да триеш?Какъв е смисълът на чувствата,когато няма с кого да ги споделиш?Какъв е смисълът на всичко?
Пред тази дилема бях изправена снощи,след като майка ми най-безцеремонно ме изгони от компа и аз реших,че трябва да напиша нещо за блога[разбира се в най-забутаната тетрадка(в случая някъв речник по немски отпреди две години)и то с молив,при положение,че никъде в радиус от пет метра не се мяркаше гума].
Материал ест. имаше-какви ли не разправии с разни бастуни,глупави караници с фр. и като за капак- "невероятното" откритие,че обицата е по-зле и от ... да,сетихте се.Та както забелязвате ваканцията ми тече страхотно... Абе,червеите какъв ли коефициент на интелигентност имат?Така де-все трябва да има някой,с когото обицата да е на един акъл.Всъщност никога не съм имала някви претенции относно мисловната дейност на юпитата,ама тва е просто...Но нека дойде време за даскало.Тогаво ще видим...А като казах даскало-някои хора ми дължат снимка...Дам...Но все тая,с това ще се занимая по-късно.Забелязах,че в у-ще всичко става много по лесно.Да-точно за правенето на простотии говоря =) Хоп-троп и си изръсил някоя глупост.Ама пък си си решил проблема и то без много мислене.Ей тва е хубавото.Стига да не се изложиш прекалено.Тук важи поговорката "Колкото по-малко,толкова по-добре"(или беше "колкото повече,толкова по-добре"...)В крайна сметка к'во значение има?!Последна година и -"аре майна" духваме към Пловдив,или "въй мале" и отпрашваме към морето.Е,аз и на испанската сам навита... Но както моливите,глупостите и чувствата,така и времето си има край.Ала не онова време в което всички съществуваме,а просто едно малко пърченце от него.И та точно това пърченце доста бързо го изконсумирах,и мисля(!),че трябва да спра с писането.Все пак няма само с моите глупости да се занимавате-и Мими има блог =) Така или иначе и графита на молива ми свършва,а смятам че в 12h посред нощ няма от къде да си купя друг.Затова трябва да приключа с писането,преди молива да ме е изпреварил-въпрос на чест =) бб и лека нощ.

Танцуваш...въртиш се...и пак, и пак...все по-бързо и все по-силно...отново те обзема чувството на лекота...и ти политаш в света на сенки и мечти...забравяш всичко...както в музиката...застанал пред старото дървено пиано с невероятна увереност свириш отново и отново онези ноти...и пак и пак...все по-бързо и все по-силно...забравяш всичко...вече не усещаш нищо друго освен прекрасната мелодия...а тя се извива и те обгръща...кара те да танцуваш...дава ти всичко за което си мечтал...показва ти места,които никой друг не е виждал...които не си си и представял...ето мелодията се забавя,за да продължи в следващия миг по-бърза и вълнуваща,за да ти покаже отново и отново,че можеш да имаш всичко...и ти й се доверяваш...и тя те превежда през вратата между реалността и въображението,където откриваш нови и нови усещания...и още ноти...и още мелодии...и всички те танцуват с теб...всяка иска да те хване за ръка и да те поведе из собственото си петолиние...да ти покаже собствената си красота...да те омае с чудното си звучене...а ти ги гледаш прехласнат и се чудиш коя да избереш...искаш ги всичките...о,колко прекрасно се чувстваш...вече не усещаш нищо...летният вятър нежно повдига завесите,учуден от божествените звуци...но ти не го забелязваш...не го усещаш...знаеш само едно-трябва да продължиш...и още,и още...не трябва да спираш...но ето...идва последният ред...последният такт...последната нота...ето и мелодиите избледняват...но ти не искаш те да си отиват...искаш ги тук,при теб...държиш ги,но те ти се изплъзват...и ти се натъжаваш...но те ти обещават,че пак ще дойдат...достатъчно е само пак да засвириш...и ще ти покажат още по-чудни,още по-невероятни неща...и изчезват...Спираш да се въртиш,спираш да танцуваш...Вече не си във въображаемия свят...Отново се намираш в твоята къща,в уютната,добре подредена стая...музиката отдавна е спряла,ала ти продължаваш да мислиш за времето,когато беше малко музикантче и свиреше на старото,дървено пиано онези прекрасни мелодии...