За всички които си мислят че не са пози и че това не се отнася за тях
За всички които си мислят че могат да критикуват без да са критикувани
За всички които си мислят че логика е нещо което можеш да си качиш на телефона
За всички които си мислят че да спора е същото като боя
За всички които си мислят че са умни
ама не са
и много им се иска да са
ама всъщност не са
и грамотни си мислят че са
ама пак не са
За всички които си мислят че емо,пънк,метъл,scene са подразделения на народната музика
За всички които се смеят защото не цепят за какво става въпрос
За всички които се сещат че говоря за тях
ама се правят че не схващат
За всички които ме гледат
но не ме виждат
За всички които искат прост отговор на простите си въпроси
За всички които си "мислят" че могат да ми перефразират думите ей така
За всички които си мислят че като съм ги изтърпяла веднъж ще ги изтърпя още 100 пъти
За всички които се боцкат всеки ден
За всички които си мислят че да се боцкаш е нещо което се случва ежедневно на шивачките...

Чудесно! Сигурно бе впечатлила много хора със си-

лата и смелостта си, но докъде бе стигнала? До пусто-

тата. До пълната самота. До „Вилет". До чакалнята на

смъртта.

Вероника пак започна да се разкайва, че е направила

опит за самоубийство, и отново решително отхвърли

това чувство. Защото сега изпитваше нещо, което нико-

га по-рано не си бе позволявала: омраза.

Омраза. Тя сякаш присъстваше физически, като сте-

ните, пианото, сестрите - Вероника можеше почти да

докосне тази разрушителна енергия, която излизаше от

тялото й. Бе позволила на чувството да я обземе, без да

се пита дали е добро, или не. Омръзнали й бяха самоконтролът

маските, благоприличието поведение.

Вероника искаше през последните два-три дни от живота си

да се държи колкото се може по-непристойно.

бе решила да не бъде любезна и да не разговаря с другите,

когато й се прииска да бъде сама, а сега се чувстваше

достатъчно свободна, за да изпитва омраза. Все пак и

достатъчно разумна, за да не започне да чупи всичко наоколо

и да свърши живота си, натъпкана с успокоителни

в някакво болнично легло.

И в този миг намрази всичко, за което се сети. Себе

си, света, стола пред нея, счупения радиатор в един от

коридорите, съвършените хора, престъпниците... Нами-

раше се в психиатрия и можеше да изпитва чувства, ко-

ито човешките същества крият от самите себе си, защо-

то всички сме възпитавани единствено да обичаме, да

приемаме, да се опитваме да намираме изход, да избяг-

ваме конфликти. Вероника мразеше всичко, ала най-

много мразеше начина, по който бе ориентирала живо-

та си - без никога да открие стотиците други Вероники

в себе си, толкова интересни, луди, любопитни, смели,

склонни да рискуват...

October 03, 2007

Майната Ви

Емотата Ви били проблем...

Дайте да ги убием с камъни...

Вие какво?!?

Слушам сдухана песен...айдеее заколете ме...

Чалгите под ножа...

Рап=боклук...

Рок=отживелица...

Майка Ви...

Учителите били криви...чудите се как да избягате от часовете...сегаа обачее ще изпуснем материал...

Майната Ви

Амаа чакаайте

Вие нали сте различните..готините...ведрите...

Ония с яките идеи...

Само че като видите,че някой се забавлява му лепвате куп етикети...Майната ви...

Като видите малко по откачена снимка и айде тая кучка,оная стоманена усмивка,оня маймун..чалгар....кифла...Майната ви..

Хем да си различен...хем не...Майната ви...

По дяволите...като някой иска да си направи живота по-хубав какво му се бутате?!

Защо се опитвате да развалите всичко,което е постигнато с труд?!

Казах ли Ви майната ви?!?!?

Ако не съм....ще ви го кажа тук...майната ви...и там....майната ви....

ии малко по надолу...

майната ви...

и майната на майната ви...

Разбрахте ли ме??

Защото сте си все същите...тъпо ограничени боклуци...

Майната ви...

Драснато от Mo в 8:48 PM

Мо каза: оффф защо те обичам толкова много

По каза: за да може аз да те обичам повече ...

ЗА ВАС!!!

Омръзнало ви било от лигли,от пикли,от превземки,от фукли...А на мен ми омръзна от вас!!!От всичките ви "смислени приказки"!От всичките ви "мили думи"!От всичките ви "приятелски прояви"!Знаете ли какво-вземете и си ги заврете някъде!Тъпи малки пачи...В кой свят живеете?!"В моя..."Дрън Дрън та пляс.Добре,че е имало умни хора дето са го казали,та да можете да го повторите!!!Били мечтатели,били писатели,били фотографи...Абе фотоапарат знаете ли как се държи бе?!Правите ли няква разлика между него и GSM?Кога от шибани чалгарки станахте рапърки и пънкарки?Ахаха...Скейта как е,владеете ли го?...ха... Великите джи-та,говорят си на Бро,ама иначе планетата дъни здраво... Леле,че ми омръзна от вас...Сексита,сладуранки,принцески...аааа не...Великата селяния...Добре че има от кой да го копирате...май се повтарям,ноо там е истаната....Какви сексита сте вие?!По дяволите знаете ли какво значи това изобщо?!Та не стига че сте някви абсолютно неграмотни селянки,ами се правите и на големите психолози...Съвети ще давате какво да си правим с мечтите,как да мечтаем,как да живеем...Мамка му,кога станахте такива специалисти!!!Не могат името да си напишат,ама се изкараха почти Хемингуей...Какво било да си дете,колко било хубаво,като сме пораснели какво щяло да бъде...Кога пък сте били възрастни?!И точно вие ли,дето постоянно се оплаквате от "шибания живот" ще разправяте за "хубаво детство"?!Ае всички SUX!!!"Да си виждал някой друг да те нарича чук боклук кух"



Ох съжалявам Ерин,знам че ти обещах,но...просто знай че те обичам

О ша ля ля : просто знай че те обичам и колкото и да ти викам ерин и да ти се карам ти си ми най- най- най- ...пффффф луда съм...

...Here I'm Sitting Waiting For You...

http://tralqlq.blogspot.com/2007/06/blog-post_29.html


Мерси...ахахахаххаа....

Еее най-сетне дойде лятото!Йехаха =] Време е за почивка,моренце и други удоволствия =]

Такааааа.....

ЧРД Ачо.Незнам какво да ти пожелая,понеже ти нищо не заслужаваш.И все пак ето дежурните клишенца : много здраве,щастие и късмет.

Дано намериш истински приятели,на които да можеш да разчиташ.Дано да могат да ти вярват и да ти се доверяват.

Дано се научиш да уважаваш това,което ти се поднася наготово.Дано най-сетне започнеш да приемаш чуждите критики.

Дано да си спомняш,че някой някога е бил готов да ти подаде ръка.Дано да си спомняш,че след като си се хванала за тази ръка си се опитала да бутнеш човека там,където си била допреди минута.

Дано да си спомняш,че когато дойде и никой не ти обръщаше внимание,един човек остави другите,за да дойде при теб.Дано да си спомняш,че когато се притесняваше да ходиш с новата компания,имаше хора,които ти вдъхнаха доверие.Имаше хора,които искаха да се чувстваш една от НАС,да се чувстваш добре,да не тъжиш....


Но явно не си спомняш нищо от това.Явно ти е добре да си сменяш приятелите през ден.Е,въпросът е,че не ти сменяш някои приятели,а те теб.И каквото и да си мислиш,колкото и да вярваш в обратното,винаги има поне един човек който знае истината.

Съжалявам,ако това не звучи особено празнично.Ако не е подходящо за рожден ден.Но...

Честит Рожден Ден Аделина Луканова.Благодаря ти за хубавата година.

Малко дългичък коментар ^^

за http://tralqlq.blogspot.com/2007/06/blog-post_13.html

Ех,Данитата и Алексчетата имат нещо общо...
"по-късно"

"някой друг път"

"може би"

"ще разберем"

"ще видим"

Тц тц тц,любими фрази,а? ^^

Поздравявам те с този пост.Просто защото живот + мечти = щастие.Просто защото ние мечтаем.Просто защото те мечтаят.Просто защото мечтите са всичко.Просто защото ние знаем как да го правим(мечтането).Просто защото без мечти няма Алекс и Дани.Просто защото мечтите са музика(помниш ли онова знаменито реване?...Бетовен ли слушахме?).Просто защото да мечтаеш е магия.Просто защото това сме ние.Просто защото си заслужава.

Заради нас,заради тях,заради теб,заради мен...Заради спомените.

За всички години прекарани заедно.

За всичките ни безразборни караници,

за сдобряванията,

за усмивките и мръщенията,

за сълзите,

крясъците,

прегръдките,

целувките,

розовите ризи,

[и изобщо дрехите на Емо(останаха ли ти дрехи,които не съм пробвала ^^.Ама ти си ме обичаш :P)]

млечните шоколади,

7б и 8а,

снимките,

предметите, летящи през прозорците

за многото хекове,

за всяка завършена година,

за всичките луди учители,

за малките и големи неща,

за постоянните кавги с по-големите(всяка година си намираме с кой да се дърлим,забелязахте ли?)

за добрите приятели

за най-добрите приятели

за Ангелите на Чарли.

Просто за нас.Наистина за нас.

Това сме ние

Знаете ли кое е едно от най-страхотните усещания?

Да виждаш как с няколко думи можеш да накараш един човек да се гърчи от яд,да се мята като звяр в клетка,да говори злобни приказки по твой адрес,да урежда коалиции срещу скромната ти особа,да те мрази...

Да виждаш как се излага,как се прави на смешка,как иска да е по- по- от теб и всъщност как не успява,как повтаря същото което вършиш и ти,но ти винаги ще си останеш първи...

В същото време да знаеш как с няколко думи можеш да накараш един човек да се разтопи от щастие,от благодарност,от задоволство,да го накараш да те цени,да ти се радва,да те обича...

Да виждаш как заедно ставате нещо истинско,нещо важно,как се разбирате без думи,без поглед,просто телепатия...да знаеш,че когато забъркаш кашата,той ще те измъкне,просто защото вече го е правил толкова пъти...

Началото...

Тази вечер спомените й дойдоха малко в повече.Всъщност не беше сигурно дали е вечер или нощ,защото беше 23 часа и няколко минути.Не бързаше да си ляга-след такава вечеря сякаш нямаше сили да се дотътри до леглото.Провеждаше някакви незначителни раговори,ако изобщо можеха така да се нарекат,с разни полузаспали хора /почти живи войници,останали от огромната net-армия,минала съвсем скоро оттук/и се ядосваше на дежурните копирачки.Когато получи следното:

-hi

:)

kak si

?

-познаваме ли се?

-ne

Интересно й беше да пише с такива хора,да завързва нови познанства,да създава нови приятелства.Ала имаше нещо странно.Защо толкова държеше тя да му прати снимка?А защо излезе толкова бързо?

Беше й весело,когато можеше набързо да натрие носа на някого,ала този път се оказа изпреварена.Скри се почти светкавично.Не успя дори да го нахрани.Или поне предполагаше,че е "той".

Първата й мисъл беше,че някой е решил да се пошегува с нея.И първият човек,за който се сети,беше Коко.Но какъв беше смисълът?Очевидно липсваше такъв.Нямяше как да го обвини в нещо и все пак 3 неща я караха да се съмнява в него.

1.никът на така нареченото момче беше абсолютно и съвсем чалгарски,а всички знаят,че Коко е ненадминатият чалгар.

2.в последно време беше започнал да я гледа твърде странно(случваше му се дори да се влачи по стълбите,да се обръща назад и да я наблюдава)

3.по това време не беше на линия

До тук всичко е чудесно.Криво-ляво успя да го докара виновен.Ала проблемът беше,че всички тия "доказателства" нищо не струваха.

1.чалгари колкото щеш,чалгарски никове-2 пъти повече

Ако Коко искаше да я бъзика,може би щеше да се напише не точно като чалгарче.

2.Вероятно я гледаше странно,защото Дани често беше със Зарка,а всички бяха наясно,че Ангел все още я харесваше /Зарка естествено!/

3.той често стоеше invisible

След като предположенията й бяха съборени като зрели круши,Дани започно да вади теории от ляво и отдясно,само и само да имисли някой виновен.Алекс?Една от главните заподозрени.Ала тогава беше в двата си профила,надали си е направила трети акаунт,само за една шега /въпреки че всички знаем,че е склонна към такива изпълнения/.Не можеше да е и Свирчо.Той просто си има стил на писане и не би могъл да я излъже.Тогава кой оставаше?

съвет или желание...

Фафи said...
Амм кой е
казал че съществува изобщо, това е блог всичко е плод на моето въображение...Може би просто няма на кой да го кажа...то е за една принцеса някъде...може много далеч може и не толкова...

[10:39:43 PM] UnTiLeD каза: искам пак да пишеш като преди

[10:40:09 PM] UnTiLeD каза: последните не ми харесват за някакви чалгари или разказваш някакви случки

[10:40:22 PM] UnTiLeD каза: преди пишеше мн хубави

[10:41:54 PM] UnTiLeD каза: ама аз нямам предвид да пишеш розави работи а да ги пишеш, де да зн,с онзи стил пепето който ме караше да се усмихвам на всеки пост независимо дали е весел или тъжен

"Това е блог всичко е плод на моето въображение...Може би просто няма на кой да го кажа..."

обичам да мечтая,но напоследък разбирам,че единствено когато мечтая наум,никой не се опитва да ме коригира...

=]

You Think You Know Me, Think You Control Me

The More You're Feeling Right, The More You're Going Wrong

Don't Say You Got Me, You Don't Know Anything About Me

The More You Make Me Weak The More I'm Getting Strong .

***

I don't mind spending everyday

Out on your corner in the pouring rain

Look for the girl with the broken smile

It's not always rainbows and butterflies

Please don't try so hard to say goodbye

***

Does it kill

Does it burn

Is it painful to learn

That it's me that has all the control

Does it thrill

Does it sting

When you feel what I bring

And you wish that you had me to hold

When it gets cold outside and you got nobody to love

You'll understand what I mean when I say

There's no way we're gonna give up

And like a little girl cries in the face of a monster that lives in her dreams

Is there anyone out there cause it's getting harder and harder to breathe

***

'Cuz we lost it all

Nothing lasts forever

I'm sorry I can't be perfect

Now it's just too late and

We can't go back

***

I don't wanna make this

Harder than I have to

This is how it has to be

There's so many things I want to say

But you just don't listen to me

I can't stand you

And you can't stand me

We can't rearrange

You can never change me

Say goodbye

***

Told you I'll be here forever

Said I'll always be a friend

Took an oath I'ma stick it out till the end

Now that it's raining more than ever

Know that we'll still have each other

You can stand under my umbrella

***

Easy for a good girl whos gone bad

And once we gone

There's belief we've gone forever

Don't need a reason

You better learn how to treat us right

Cause onces a good girl goes bad

Getting out of control

Funnily I can't take no more

Because I met her on the stairs, saying this is the end

I packed my bag and left with your best friend

***

Well, my girl's in the next room

Sometimes I wish she was you

I guess we never really moved on

It's really good to hear your voice saying my name

It sounds so sweet

Coming from the lips of an angel

Hearing those words it makes me weak

***

I'm here without you baby

But you're still on my lonely mind

I think about you baby

And I dream about you all the time

I'm here without you baby

But you're still with me in my dreams

And tonight it's only you and me

***

I'll be there for you

When the rain starts to pour

I'll be there for you

Like I've been there before

I'll be there for you

Coz you're there for me too...

***

When moonlight crawls along the street

Chasing away the summer heat

Footsteps outside somewhere below

The world revolves I let it go

We build our church above this street

We practice love between these sheets

The candy sweetness scent of you

It bathes my skin I'm stained by you

And all I have to do is hold you

There's a racing in my heart

I am barely touching you

Turn the lights down low

Take it off

Let me show

My love for you

Insatiable

Turn me on

Never stop

Wanna taste every drop

My love for you

Insatiable

***

Чувствайте се поздравени =]

За довиждане

Yup,тръгваш си.Приятент път.Няма да ми липсваш.Няма начин.Весело беше с теб.Но само толкова.И само за кратко.Явно си твърде малка,за да разбереш хора като мен и най вече - хора като нас.За тази цел трябва да можеш да мислиш със сърцето и да чувстваш с ума си.Да вярваш в нещата в които никой не вярва и да не спираш да пееш(и да ти обяснявам няма да стоплиш...).И все пак каквото и да правиш - ние сме по-добри.Просто защото сме луди,нелогични и щастливи.С големи усмивки,които ти се опита да откраднеш,но май не ти се получи. =] Но да не говорим за нас.Не аз,а ти си отиваш.Ако си мислиш,че изпитвам някаква злоба-грешиш.Изобщо не ме е еня за твоята особа.Само така и не ми стана ясно - защо смяташ,че всички те използват докато си им нужна?От къде изобщо ти хрумна,че някой иска да те използва?За какво ще му послужиш ти?Смешка.Нали си тръгваше?Бързаш,но много ти се иска да прочетеш поста до края.Знаеш,че става въпрос за теб.Харесва ти да си в центъра и все пак не искаш ти да си главната актриса.Защото знаеш,че когато аз съм сценаристът,мога да правя с теб каквото пожелая.Ако искам ще те хвърля от някой мост,ще те удавя,ще те изгоря.Но предпочитам да си останеш сама,без истински приятели.Просто защото смяташ,че винаги си права.За пореден път - грешиш.И все пак багажът те чака.Няма какво да четеш повече - беше каквото беше.Тъй като не можах да ти я кажа се наложи да я напиша.Истината.Край.Довиждане.Ако изобщо се видим отново.

Ау обичам ги тия жУвотни - ягодите....

Нямам думи да изкажа възмущението и презрението си към някои хора от любимото ни 12-то.Особено от разни "второетажници".Е то не беше клюкарстване,не беше лицемерие.Извинявайте много,ама ако някой си мисли,че заради неговите приказки ще променя нещо във външния вид или в държанието си,греши.Това,че разни пикли се мислят за готЕни,изобщо не ми клати феса.Дреми ми,че няква си лигла не ми се кефи.Боже,боже...

А да не казвам пък какви лицемерки познавам.Е то това си е просто...ае да не коментирам,защото ще стане неприятно за разни хора.Но на тези "разни хора" ще им го върна хубаво.Ще им се стъжни.

И да сме кучки с Ади,май не ти влиза в работата,а?

Ах тези слаТки чалгарчета...Ах тези запалени "амор" фенове,които в 22:00 пълнят подлеза при всеизвестната дискотека...които се мислят за много важни и интересни,носейки 2-литрови бутилки "камница" с нямо "е".Всичките с еднакви футболно-чалгарски прически,с обици с блестящо камъче на ухото,с гердани на вратовете,до един с якетата с пухчета...фешанюги...просто отФрат...


А онези така симпатични чалгарки?О,без тях за къде сме?!Толкова са Убави,с всичкия този грим,от който не им се вижда лицето...Радвам се,че не ми се налага да ги търся в 22:00 в оня подлез...До една с абсолютно еднакви прически.Всичките с панделки на главите,с герданчета,с блузките,дето не могат да бъдат наречени блузки,с еднакви дънки и коланчета,тоест полички,с еднакви обувки и прочее и прочее...отФрат на квадрат...


"Тъй като често ми се налага да минавам от там,искам да изкажа възмущението си от помията,селянията и мизерията,наречена "децка дискотека".По-специално клубчетата в подлеза на НДК-Амор и Дабъл Вижън . Ей сега точно минавах от там и за пореден път ми се доповръща Минавам си аз и (всеки път) гледам някви пикли и пиклцьовци,пияни,напушени..някъв ужас..Купили си бутилка минерална вода..после излизат навънка и вътре наливат водка ..Други пък се събрали в кръгче и въртят двулитрова Ариана или пък свита цигарка.."Мацките" навили потничетата до циците и показват пъпове,половината им сутиен отвънка,"гъзарчетата" ходят с тъмни очила,козирките настрани..единия крачол подвит..Абсолютни пикли и пикльовци.. .Да не говорим,че вътре в дискотеките е още по зле .Веднъж се излъгах да отида в Амор.Няква се качила на бара само по прашки и сутиен..3 момиченца се вият на пилоните и се целуват една с друга..Едни щяха да се нае*бат направо на сепарето .От тогава повече не съм стъпвала там и пари да ми дават,пак няма да отида!" (едно форумче...)

Беше прав.Толкова са готини чалгарките...че няколко седмици ще сънувам кошмари.

Боже,дано никога не стана чалгарка.Или още по-зле - футболистка.

Едно (не)обикновено чистене

Една страхотна стара песничка,много смях и никакви идеи...


Днешния ден беше просто... WOW !!!

Велика работа.От цялата лудница си направих няколко много важни извода:

Първо : Футбола е много прецакан спорт.Или по-точно много прецакващ.

Второ : Трябва да се запознаем с другите момчета от осми клас.Днеска бяха много смешни.

Трето : Нашите "господа" нямат никакъв вкус относно момичетата.

Четвърто : Чалъчка не може да спре войната.Колкото и да ни крие шишетата в градинката,ние пак ще се поливаме.

Пето : Момчетата обръщат много внимание на детайлите.

Шесто : Даже и да изглежда сдухан е мноооого готин.(И нещо ме гледа странно...)

Седмо(и последно за сега) : ЧИСТЕНЕТО И МЕТЛИТЕ РУЛЗЗЗЗ

Поздрави за моя воден брат =]

П.П. Петък 13 е страхотен ден

Установих,че всъщност няма добро и зло.Просто различни гледни точки.

За (почти)опечените и (почти)перфектни торти

Е,в крайна сметка нито твоята,нито моята работа се опече.Ти остави моята,тя още не беше доомесена,ама твоята си беше почти готова.Но не трябваше да избързваш.Ако я беше извадила от печката малко по-рано,или я беше оставила още няколко минути,щеше да е перфектна.Но все пак ти предпочете да вземеш твоята "щастлива торта" точно сега.Ала какво получи?Това ли е,което искаше?Една почти сурова,ванилова торта,на всичкото отгоре и леко горчива.Защо не можа да почакаш шоколадовата,с много лешници и голяма усмивка?Онази много симпатична торта с красивите кафеви очи?Тя те чакаше толкова дълго време,а ти?Какво направи?...Какво направи?...

П.П.Как може шоколада да не те изкушава?

...И все пак накрая всичко ще си дойде на мястото.Не бързай да разопаковаш тортата.Може да се наложи да я върнеш.

Е,явно няма никаква приказка.Нито двама приятели,свалящи звезди.Просто две объркани деца...

Като нас...

Наистина ли не помниш?Възможно ли е да си забравил всичко?Името,гласът,нищо ли не ти говорят?А всички онези красиви думи?Молбите?Желанията?Всички онези планове?"Остани"?"Обичам те"?И тези сини очи...Ах,тези сини очи...

И ако не беше толкова високомерен...

I'm here without you baby

But you're still on my lonely mind

I think about you baby

And I dream about you all the time

I'm here without you baby

But you're still with me in my dreams

And tonight it's only you and me

Вече наистина се замислям-кой от двамата???...
Толкова са различни...
И все пак толкова симпатични...направо...няф

"Онези двама приятели продължават да ни радват.Свалят звезди много добре.Поднасят ти светът на поднос.Виждат някои неща,които са така малки.Изброяват качествата,които харесват в теб.Симпатично е."

Искам и аз да съм в тяхната приказка...

И може би ще бъда...

Ще дойде и моят ден...

И дори ще имам моя си,

собствена и неприкосновена приказчица...

Но до тогава...

Ще почакаме.Ще поиграем още малко.Ще се посмеем.Ще поплачем.Ще се правим на безразлични.На непознати.На луди.

Ще погледаме още няколко изгрева и залеза на щастие.Ще разберем колко е трудно да си идеален.Колко невъзможно е да си винаги усмихнат.И ще разберем колко много усилия положи този човек,за да се "щастливим" заедно...

Просто поредния ден

Като цяло днешният ден не беше нищо особено.Обичайните лигни и губене на време.Простотии до скъсване.В началото беше тъпо.А и Антенко го няма цяла седмица.Голяма скука е.Чак втория час по български стана готино.Последният час.(ако утре не бях на Веди щях дя се кефя на Мах).Е не.Не е лесно да си мизерник.Жалко само,че не преброих колко самолетчета бяха.Нищо.Следващия път.А от кой тръгна цялата работа?Не стана ясно.Както и да е.Важното сега е само едно: ROAR airlines.Тази компания ще накара светът да говори за нея.Ще стане световна сила сред авиокомпаниите.М...да.Вече го виждам: ROAR airlines - I beliеve I can fly.И нищо няма да се опре.Нито на Марио двете компании [(Madness i Чайка airlines) от едната от които притежавам 50%],нито Tinoni airlines,нито никой.Е,да,аз ще получавам 90% от печалбите,но другите ще получават по цели 3,333333333333333333 !Няма какво да се оплакват,нали така?А искат да си отварят нова компания.Хо хо хо.В такъв случай аз и Маринчо ще станем съдружници и ще завладеем световния пазар.Тогава просто няма да имат шанс.Мухахаха.Лека нощ.

Не е лесно да се откажеш от нещо,за което си мечтал.Не е лесно да затвориш вратата,през която си се надявал да минеш.Не е лесно да си тръгнеш,когато искаш да останеш.А още по-трудно е да си отидеш с достойнство,макар и може би с накърнена чест...


[to be continued]

Това,че всичко е свършило,не значи,че не може да започне от начало...

Странно е как от аз и ти става ние,но още по-странно е как от ние ще остане само ти ...

No title...

Колко пъти ти се е искало да крещиш,да плачеш и да бягаш,а никога не си го направил?Колко пъти просто си стоял и си се усмихвал,без да можеш да кажеш колко много те боли?Колко пъти си се нуждаел от човек който да те разбере,а никой не го е знаел?Човек,който може да разбере от един единствен поглед,колко си слаб,колко си тъжен,колко си уязвим всъщност?Колко пъти си се радвал за всички,без някой някога да се зарадва за теб?Колко пъти си си тръгвал,макар все още да ти се е искало да останеш?Колко пъти се е налагало да се бориш,а всъщост си бил на ръба на силите си?Колко пъти си помагал на другите,без някой да се сети,че и ти имаш нужда от помощ?Колко пъти си искал да хванещ някого за ръка,да го погледнеш в очите и да му кажеш просто"обичам те"?

За всекиго по нещо

Дам...Този месец определено е най-не вдъхновяващият.Явно на никого не му идва музата да пише.Друг е въпросът,че едни не са писали от 2 седмици а други от 2 месеца,ама...Очеизчегъркващо има нещо което убива вдъхновението.Странно.По принцип винаги има постове-дали ще са тъжни или радостни е отделен въпрос-но винаги има.Да,ама не.Сега няма никакви.Хората или са прекалено отчаяни,или прекалено щастливи от живота и не се сещат да пишат в блоговете.А може би просто усещат,че нищо няма да се получи и си пестят безСмислените постове.Ето сега покрай Св.Валентин ще има някой и друг ред,колкото "да се отчетем", и после пак ще изпаднем в униние.И все пак,за да не обидя всички влюбени,които празнуват,ви казвам : "Честит Свети Валентин!Много,много целувки,усмивки и хубави моменти с любимия човек!" А така или иначе в плановете ми за утре не влиза някой безСмислен пост за този "празник" затова ви "честитя" сега.(Да не си помислите че съм объркала датата!).Та малко се отвлякох от така наречената "тема".Но нвм(в последно време много взех да го повтарям).Февруари не влияе добре на никого.Защо се опитвате да си съсипете възможностите за забавление?Защо си поставяте такива прегради?Защо си издигате стени?Кой ви е казал,че не можете?

Една щастливка каза: това че не си художник,не си певец,не си танцьор никога не те е спирало да рисуваш,да пееш или да танцуваш,нали?

Една щастливка каза: това че нещо е ново за теб не трябва да те спира да го опиташ
Една щастливка каза: защото винаги има първи път

В този ред на умни мисли установих,че той ми пречи.Просто не си е на мястото.Някак си ми блокира вдъхновението.И аз не знам как.Пише мн хубави неща,но сякаш черпи от моята енергия.А аз не съм златна мина.Не мога да издържа още дълго.Съжалявам.Не искам да те нараня.По-добре е да си отида още сега.Сбогом.

Ооо,скъпи,любими другарчета.Знаете ли,днес имаме празник!Да ви е честито!И още дълго време да ни е живо и здраво!И след 11 месеца да си отпразнуваме годинката!Ако стане така обещавам,ще ви черпя.Сега да не се престараете! :D

Merçi moi copain

Една щастливка каза: как може да си в чудесно настроение
My best каза: просто не мисля
My best кaза: за предстоящите събития
Една щастливка каза: ааааааааха
Една щастливка каза: браво
Една щастливка каза: може и да е тук
Една щастливка каза: нз
My best каза: (rofl)
Една щастливка каза: това с което съм наясно е,че ушко е в др скайп и аз нз какво правя тук
My best каза: въпросът е дали искаш да бъдеш до ушото
Една щастливка каза: и питаш
Една щастливка каза: ама като си замисля че иска да ме преебе...
My best каза: знаеш ли
Една щастливка каза: ?
My best каза: забрави за басът
My best каза: забрави за всичко
Една щастливка каза: съжалявам
My best каза: забрави за ината
My best каза: за гордостта
Една щастливка каза: не мога
My best каза: и просто помисли какво искаш да правиш
Една щастливка каза: това че аз ще забравя,не значи че всички останали ще забравят
Една щастливка каза: че хората ще спрат да мислят или времето ще спре
My best каза: не
My best каза: забрави всичко за един момент
My best каза: и разбери дали искаш да си там до антенко или тук до бо
Една щастливка каза: ъх...
Една щастливка каза: разбираш ли в каква ситуация съм поставена?
Една щастливка каза: тук е бо,който ме харесва,но всичко ще свърши след няколко дни
Една щастливка каза: а там е ушко,който аз харесвам,но той мен-не
My best каза: ирония на съдбата
Една щастливка каза: ох не ми говори
My best каза: иска ми се да ти дам някакъв съвет
My best каза: но не мога
Една щастливка каза: искам бо,защото ме кара да се чувствам специална,успява да ме разсмее,да ме накара да се усмихна,прави ми комплименти,без да се срамува от това...а и онова в блога...
Една щастливка каза: а искам антенко просто защото не мога да го имам
My best каза: с други думи искаш и двамата
Една щастливка каза: не
Една щастливка каза: искам единият да ми признае,че съм хубава и не съм под достойнството му
Една щастливка каза: а другият...другият...
My best каза: другият?
Една щастливка каза: ъх...
Една щастливка каза: другият е просто една илюзия,която трябва да приключи
Една щастливка каза: той е една (почти)сбъдната мечта
Една щастливка каза: перфектното момче...колкото и глупаво да звучи
Една щастливка каза: защото в момента виждам,че не е най-красивият човек на света,но успя да ми покаже колко малко значение има външният вид
Една щастливка каза: с ваша помощ научих много уроци
Една щастливка каза: благодаря
My best каза: ваша?
Една щастливка каза: ваша
Една щастливка каза: Ти,Найки и Бо
Една щастливка каза: и Али
Една щастливка каза: без нея нямаше да има Да
My best каза: :)
My best каза: ние винаги ще бъдем фантастичната четворка
My best каза: Да и Бо
My best каза: Али и Найки

Една щастливка каза: дам...

***

Една щастливка каза: в крайна сметка-нека поне веднъж за малко да забравим за всичко около нас
Една щастливка каза: животът е кратък
My best каза: безумно кратък
My best каза: обидно кратък
Една щастливка каза: трябва да го изживеем пълноценно
My best каза: точно така
My best каза: where is the love??
Една щастливка каза: проблемът е,че губим повече време да правим правим планове как да стане животът ни идеален.и точно когато графикът е готов се събуждаш и осъзнаваш,че си пропилял всичките си възможности за истинско щастие.
My best каза: е в такъв случай
My best каза: няма да си губим времето в измисляне на перфектното

....

My best каза: и двете ще напишем нашето писмо когато нашата муза дойде
My best каза: и то ще бъде перфектно
My best каза: защото те ще го прочетат и ще го разберат!
My best каза: просто защото са двама най-добри приятели...

...също като нас...

Бас или нещо повече? - оригиналният пост

До Времето

с молба да не ме държи в неведение много дълго

Искам на кънки...Искам да се пързалям по леда...Да се смея...Да се въртя...И да падам.Да падам.Базброй много пъти.И да ме боли...Но да знам че аз съм виновна.Че аз съм си го причинила.А не някой друг...Някой друг...Дали може да бъде наречен така?А заслужава ли изобщо да говоря за него?Като знам какво може да направи...Какво ми готви...Ужас...Бяха прекалено самодоволни,за да е нещо хубаво.Но само времето ще покаже...Лошото е че "време" е доста относително понятие.А не искам да чакам.Трябва "да натрия нослето на Гердана"както каза Чачи,в най-скоро време.или Той,или Аз.Само единият ще успее.Въпросът е "Кой?" ...







П.С.Чудя се как може да пращаш толково много хилещи си емотиконки,при положение,че си в отвратително настроение.Стоиш студен срещу монитора,гледаш с изпепеляващ поглед и се опитваш да разбереш как е възможно да има толкова щастливи хора,които се усмихват и се радват на живота.Дали това е късмет,"съдба",или просто стечение на обстоятелствата?

БезСмислено

Ъх.Тук трябваше да има един пост.

[8:45:42 PM] Емо каза: а пепе ти не си постнала оня пост за малечко палечко и любовта в блога си.

За това говорех.И няма да го постна скоро.Защо?Ето:

[9:07:39 PM] ● Любляна ● каза: е няма да си намеря картинка за палечко и тва е.

Много се нервя.В последно време късметът ми върви на обратно.Или по-точно - изобщо нямам късмет.Просто съм възмутена.Нищо не се получава както трябва.Нищичко!Тоест не се получава както аз искам.Ъх.Тая вечер е скучна.Тъпо ми е.Искам утре да се случи нещо различно,нещо интересно.Уф.Искам.Трябва.Дрън дрън та пляс.Искаш ама...


П.С.Не само вечерта е глупава.И от поста нищо не се получи.Жалко...

Repeat

Не може да бъде съвсем същото...дори образите в огледалото не са същите като нас...просто защото сме неповторими...просто защото всеки път е единствен...

Дали ще се повтори историята от миналата година?А дали някой ще има смелостта да я завърши?Да каже КРАЙ?Да сложи точка?Съмнявам се.И все пак има време.Може някой да успее.Все пак главните герои са тук.Много от минало миналогодишните звезди са все още на сцената.А и априлската ваканция предстои.Макар че сценарият ми се струва леко променен.Някои актьори се опитват да влязат в ролята на сценаристи и режисьори и да нагласят сюжета според собствените си очаквания.А други дори сами го дописват,давайки си по-интересни роли.хъх.Не знаят с какво се захващат.А като разберат ще бъде късно.Та.Малко за филма и премиерата.В него ще участват само ВИП "личности".Повечето-вече изпитани актьори,опечени в такива постановки.С други думи-стари кучета.А колкото до премиерата-там няма ограничения.Само да става шоу.Ама да не е за наша сметка.Все пак...трябва да има нещо и за другите.

"Понякога думите са излишни,а понякога няма смисъл от хора"

What if someone you never met, someone you never saw, someone you never knew was the only someone for you?

"Колко е трудно да забравиш...колко е трудно да простиш...колко е трудно да продължиш..."

"Спомен тук,спомен там.Един събиран,друг разпилян....Една звезда,едно море,един остров,една мечта,една надежда,едно приятелство..."

"Просто едно море...една буря...Колко жалко.Корабът се разби в скалите.Този кораб беше всичко,а сега....КРАЙ."

- THE END -

за (не)осъществената,(почти)обещана разходка

Ето на това му се вика страхотни приятели.Сутринта ти казват "Еми то времето е гадно,айде да оставим за друг път." После обаче се взима решение,че и в такова време може да се изкара весело и следва звънене на ляво и надясно за да се събира компанията.Да,ама аз пък днеска по тва време съм малко заета.45 минути работа. "няма проблем,щом днеска не можеш,ще излезем и утре".Еми утре-утре.Хубаво.*вдига рамене*.Следобед се прибират "Леле беше супер,трябваше и ти да дойдеш.Другите пристигнаха чак в 2 а филма почна в три и нещо.Щеше да успееш да дойдеш на време" (е,аз бях заета до към 2:30 и е имало шанс да отида,но кой се е сетил да ми се обади...) "Е,незнам какво друго мога да направя,освен да дойда утре :Р.Пак ще бъде много яко" "Е...ами...аз утре трябва да уча...и не мога...ама вие излезте..." "Аз утре съм на урок...и само по някое време ще мога..."


Къде го тоя късмет като моя?Такива великолепни приятели са рядко щастие.Просто да им се ненагледаш.Радост голяма.И след всички тия извинения и обяснения,за да не се чувствам нещастна получавам въпроса "Абе Пепе,кво ти става?".Най-страхотният въпрос.Но има и по-готини като "Има ли ти нещо?".Как да не им се зарадваш на тия хора.Просто са радост за очите,ушите и всичко останало.Направо нямат грешка.


Tell me baby what's your story
Where you come from
And where you wanna go this time
Tell me lover are you lonely
The thing we need is
Never all that hard to find
Tell me baby what's your story
Where do you come from
And where you wanna go this time
Your so lovely are you lonely
Giving up on the innocence you left behind

Тъкмо в тази надежда да откриеш необикновения момент се крие притегателната сила на фотографията.Тя е като да очакваш неочакваното...







p.s.I love photography...

за анимационните филмчета

Това е един пост специално за Алекс.За да й припомня някои работи.Като за начало-

Aleks каза: какво искаш за Коледа?
`бУФфФтар... каза: hm..
Aleks каза: да?
`бУФфФтар... каза: mi ne moga da izmislq..
Aleks каза: е как така?
`бУФфФтар... каза: mi
`бУФфФтар... каза: iskam
`бУФфФтар... каза: da ne e studeno

Защо не го накараш да си пожелае нещо друго?Виждаш че това се изпълни...

Aleks каза: искам три неща.сняг,какао и човек с когото да се чувствам добре

нула от три точки...лоша работа...

Aleks каза: Мики Маус?харесваш ли го или по скоро харесвал ли си го
`бУФфФтар... каза: e haresval sum go no vse pak decata ne se oka4estvqvat kato golemi ceniteli
`бУФфФтар... каза: sega si mislq 4e ne e mn gotin..
`бУФфФтар... каза: toi e dosta glupovat..
`бУФфФтар... каза: malkoumna mi6ka s pomiqr priqtel i 2 patki..
`бУФфФтар... каза: cqloto detsko e zle..
`бУФфФтар... каза: me4o puh
`бУФфФтар... каза: tfa e istinata
`бУФфФтар... каза: ;) Aleks каза: ами ну пагади?
`бУФфФтар... каза: ahah..
`бУФфФтар... каза: tova su6to be6e mn zle
`бУФфФтар... каза: ruskoto
`бУФфФтар... каза: tom i jerry..

да бе,само дето ну пагади е доста преди том и джери...

`бУФфФтар... каза: gonqt se nekfi jivotni
`бУФфФтар... каза: ednoto preebava drugoto
`бУФфФтар... каза: i v kraina smetka
`бУФфФтар... каза: nikyf
`бУФфФтар... каза: izvod ne moje6
`бУФфФтар... каза: da si izvadi6..

А от мечо пух какъв извод можеш да си извадиш?Няква мечка обикаля надолу-нагоре,забърква се в разни каши,виси по дървета,пада в локви,които в последствие се оказват врата към света на някви зли чорапи,във всяка серия подяжда приятелите си и разваля къщата на Йори.И поуката е- "Ползвай приятелите си на МАХ,докато можеш" или "Изяж меда на приятелите си,преди да са го скрили"

"днешният ден заслужава да бъде изпратен щастливо"

Хах,този надпис ме изкефи.Обичал я.тц тц тц.Всъщност не надписа,който по принцип беше съобщение в скайпа,а начина по който го изкоментира Мо.А дали и тя го обича?Или е някоя като Алекс?Е,ако наистина е така,просто ще си умра.Защо?!Защото Алекс е просто едно име,една снимка,един неизпратен СМС,едно неприето обаждане...уж...С други думи-една лъжа...и още нещо.Една лъжлива любов.Не моята.Нейната.Или по-точно Неговата.

Но днешният ден заслужава да бъде изпратен подобаващо.И да посрещнем следващият с усмивка.Един ден ще се събудиш с всички усмивки събрани до леглото ти.Аз ще ти ги подаря.Просто защото ги заслужаваш.Просто защото си ти.

[9:20:52 PM] ●SúηShíNę● каза: та защо си щастлива?

[9:21:16 PM] Мо каза: защото днешният ден заслужава да бъде изпратено щастливо

[9:22:20 PM] Мо каза: добре отивам

[9:22:26 PM] Мо каза: да нанкам

[9:22:29 PM] ●SúηShíNę● каза: еее

[9:22:33 PM] ●SúηShíNę● каза: почакай малко

[9:22:35 PM] ●SúηShíNę● каза: или не

[9:22:37 PM] ●SúηShíNę● каза: недей

[9:22:43 PM] ●SúηShíNę● каза: лека нощ Мо

[9:22:45 PM] ●SúηShíNę● каза: обичам те

[9:23:00 PM] ●SúηShíNę● каза: днешният ден заслужава да бъде изпратен подобаващо

[9:23:09 PM] Мо каза: обожавам те

[9:23:20 PM] Мо каза: дано да е лека...

"Един ден ще обера банката за усмивки".

Благодаря на всички за прекрасния ден.Както на Фичо,който се сети за празника ми,чак когато му казах,че съм поръчала тортата,така и на Сашо,който,противно на очакванията ми,е мн забавен и явно е вторият човек който може да ме отърве от лошото настроение просто с наивния си поглед.Освен това благодаря и на цялата компания,и специално на Мо и Ачо.Ачка,другият път няма да се мъчим толкова с тия уравнения.Емо благодаря и на теб.Незнам защо,но каквото и да става не мога да ти се сърдя.Ти си виновен.И да знаеш-няма да те забравя.Благодаря и на времето.Сигурна съм,че днес слънцето грееше заради мен.И накрая благодаря на Антенко.Просто защото е инат.kiss you.

Опит за "нещо" кратко

За този така наречен "пост" ме провокираха двама човека.Първият:
С него за по-малко от седмица успяхме да се скараме около стотина пъти,(почти) никога не ми харесва картинките и никовете и винаги ме критикува за "романите" които пиша тук.Обаче аз много държа на него и искам да му кажа едно голяааааамо БЛАГОДАРЯ.
И вторият: По-добре да не казвам нищо,защото малките деца ще научат прекалено много лоши думички =Р Не бе,ебавам се.Той просто е една малка шамандурка(но не е от нашето семейство,на което така и не измислихме име),която се прави на това,което не е.И точно на нея искам да кажа следното - Зле си брат!
Еми край.Идеята беше да напиша само най-важното с две-три думи...е,очевидно не се получи...Сори Свирчо,ама не ме бива да пиша толкова кратко...


П.С. Не успя да вземеш ключовете,Антенко...