CLICK HERE FOR BLOGGER TEMPLATES AND MYSPACE LAYOUTS »

30 ноември 2006


...толкова обичам започването на деня...в 6 и половина няма почти никой навън и аз вървя сама...тихо е и спокойно...никой и нищо не нарушава този изключителен покой...стъпките ми отекват тихо и кратко в тишината-троп-троп(и,разбира се,ако е валяло троп-троп се превръща в шляп-шляп)...точно отмерени,чуващи се през равни интервали...като метроном-раз,два,три,четири...6 и 30...хладно е,но не студено...по-точно е свежо...тази свежест,която може да се усети само в 6:30 сутринта, ме кара да мечтая,да се радвам,да се надявам...обещава ми един нов ден с нови случки и премеждия,радости и естествено много,много усмивки...но аз знам,че ще има и много уж "тайни" и "бързи" погледи и разни заговорнически споглеждания,говорещи по-красноречиво от самите думи...и докато размишлявам така задълбочено,вече стоя на спирката,която,не помня от кога,си е все същата...и ето-иззад ъгъла се показва една стара,синя единайска...цялата светнала,приближаваща някак величествено...после за 100-тен път се качвам в тролея и се чувствам страшно уютно...все едно съм си у дома...сядам на все същата старата седалка,която може би вече ме познава като ме види,гледам през все същия прашен прозорец и виждам все същите неща,както всяка сутрин...и все пак ми харесва да ги виждам отново и отново...сякаш за първи път...отново се замислям колко би било хубаво,ако...и изведнъж се оказвам на спирката и бавно тръгвам по-улицата...цялата посипана с листа,като цветен килим...и тук е така спокойно...чудя се защо улицата е толкова къса...защо хубавите моменти са толкова кратки...ала от тези задълбочени размисли ме изтръгва гласът на някоя групичка,отправила се към така обичното ни 12-то...тихи и гърлени,тънки и пискливи,шептяши,но никога еднакви...толкова е забавно да слушаш припряните им полузаспали разговори,които за теб не значат нищо,а за тях са целия изминал ден,месец или година...от време на време се чува смехът им,звучащ малко неестествено в тази необикновена тишина,ала който винаги ме кара да се усмихвам...

Училището е хубаво нещо...особено 12-то...