Stacey ♥ ★

Защо хората си мислят че ме познават по добре от себе си?Защо си мислят че знаят как ще реаграм на всяка тяхна дума?Защо мислят че аз съм поредната отворена книга в тяхната библиотека?
Тези редове ме накараха сериозно да се замисля.Защо наистина?Всеки си мисли,че познава хората по-добре отколкото самите те се познават.Това може би им дава някаква престорена сигурност."Аз знам какво точно ще направиш-ако решиш да ме нападнеш съм защитен"Смешно,нали?Но в един момент на всеки му минава тази мисъл през главата(или недай си Боже я изръсва пред някого).Може да не са точно тези думи,но смисъла е същият.Но какво се случва,когато ти си абсолютно сигурен какво ще направи човека до теб,а той реагира по коренно различен начин?Пак ли ти е смешно?А не се ли сещаш,че и на теб ти се е случвало?И ти се оказваш прецакан от всякъде.Научил си си репликите на изуст,но...май си объркал пиесата,а?Вече не играеш главната роля,или само така ми се струва?Сега на мен ми е смешно.И защо да не се смея?Както сам разбра,аз не съм разтворена книга от която да четеш,която е еднообразна и предвидима.Аз не съм книга,която пълни етажерки,библиотеки или шкафове.Аз съм книжка в която края няма нищо общо с началото,в която събитията са определяни от разни случайности,а героите се сменят с главоломна скорост и приемат различни роли,без да имат право на избор.Единствено главната роля се играе от един и същи човек-истинския приятел.