Танцуваш...въртиш се...и пак, и пак...все по-бързо и все по-силно...отново те обзема чувството на лекота...и ти политаш в света на сенки и мечти...забравяш всичко...както в музиката...застанал пред старото дървено пиано с невероятна увереност свириш отново и отново онези ноти...и пак и пак...все по-бързо и все по-силно...забравяш всичко...вече не усещаш нищо друго освен прекрасната мелодия...а тя се извива и те обгръща...кара те да танцуваш...дава ти всичко за което си мечтал...показва ти места,които никой друг не е виждал...които не си си и представял...ето мелодията се забавя,за да продължи в следващия миг по-бърза и вълнуваща,за да ти покаже отново и отново,че можеш да имаш всичко...и ти й се доверяваш...и тя те превежда през вратата между реалността и въображението,където откриваш нови и нови усещания...и още ноти...и още мелодии...и всички те танцуват с теб...всяка иска да те хване за ръка и да те поведе из собственото си петолиние...да ти покаже собствената си красота...да те омае с чудното си звучене...а ти ги гледаш прехласнат и се чудиш коя да избереш...искаш ги всичките...о,колко прекрасно се чувстваш...вече не усещаш нищо...летният вятър нежно повдига завесите,учуден от божествените звуци...но ти не го забелязваш...не го усещаш...знаеш само едно-трябва да продължиш...и още,и още...не трябва да спираш...но ето...идва последният ред...последният такт...последната нота...ето и мелодиите избледняват...но ти не искаш те да си отиват...искаш ги тук,при теб...държиш ги,но те ти се изплъзват...и ти се натъжаваш...но те ти обещават,че пак ще дойдат...достатъчно е само пак да засвириш...и ще ти покажат още по-чудни,още по-невероятни неща...и изчезват...Спираш да се въртиш,спираш да танцуваш...Вече не си във въображаемия свят...Отново се намираш в твоята къща,в уютната,добре подредена стая...музиката отдавна е спряла,ала ти продължаваш да мислиш за времето,когато беше малко музикантче и свиреше на старото,дървено пиано онези прекрасни мелодии...
