blow.. slow. . . soul... . . . . sloww. . . . . . .

I can't see your face but...








Sometimes...we lose our faces...but just sometimes...now and then...on the crowded street somewhere...




Even I can't see your hole face, I've fallen in love with you... Cause I can Imagine how beautiful you are.

...думи черно-бели раняват ме цветно...

когато искам да кажа нещо...

...просто го казвам.И мисля,че трябва да кажа нещо за един човек,който открадна цялото ми доверие,сви го на топка и го пъхна леко небрежно в левия си джоб.
Един човек,който много подло кашира цялата ми обич,направи я на хартиена шапка и си я сложи на главата.С лека ръка изтръгна всичките ми мисли и си съчини песен от тях.Направи си коронка от цветните ми чувства и я сложи на прозореца да се състезава с дъгата....

И пак той...шепнеше моите думи в ухото ми...
...пееше моите песни на глас...
...усмихваше се с моята усмивка...

...знаеше за какво мисля,дори да говоря просто за тъпото време...защото никога не мисля за времето...


ОБРА МЕ ДО ШУШКА,ГЪЗ ТАКЪВ!обичам те...



Един човек,който ме вдигаше,когато падах,и ми пъхаше топка доверие в десния джоб....


за един тролей №5,много усмивки и няколко думи,които излизат отвътре,просто защото няма откъде другаде да дойдат...

знаеш,че "обичам те" е слаба дума...но това,което казваме,рядко е това,което чувстваме,затова не ме слушай...намери истината и я почувствай...



Целувки от мен усмихнато човече, и не забравяй,
че много те обичам вече….
Не искам да пускам ръката ти, ръката ти
Не искам да пускам ръката ти….

Флък каза: помниш че дежи обясняваше как с теб в пет сутринта пушим трева и после в седем сме супер живи и подскачащи
Флък каза: и тъй като явно го правим всеки път ще ни държи и след като умрем

Знаеш ли,че песента ми полет е във есента
Прости,но песента ми полъх е от есента
Простете ми,но отново ще затворя очи

и ще отидя там където е тя
Светът ми се обърна

Прости,но обърна се света.

Когато падат листата,спомняй си това
че така стоят нещата...

Wosh-Prosti

AtenTioN!!! - EGOISTS!

me??not only...

Не искаш ли да се изгубим в мъглата?

Както онзи път преди толкова дни...
Нека отново се гледаме и докосваме
сякаш не знаем какво предстои...
Да се взираме с детски страхливи очи
Да се държим с вече пораснали /16-17-годишни/ръце...
въпреки всичко отново премръзнали,
заварени неподходящо от ноемврийския студ...
Защо пак не сплетем изтръпнали пръсти,
както в онзи паметен ден,
когато ти се прехласваше по колички,
а аз мечтаех просто за Кен...
Е,получих каквото желаех,
дори малко повече от това-
Кен,само че метър и осемдесет
с дълга и черна коса...
Кен със бретон над очите,
с много грим и една обица,
Кен от мечтите на всяко момиче
бе мой дори в реалността...
За него аз не бях Барби,
защото тя е със руса коса,
облечена като поредната кифла-чалгарка,
или нека го кажем „Като Холивудска звезда!”

И сега вървим по мокър тротоар под ръка,
в някакъв далечен,забутан квартал...
Студът става все по-хапещ
и тъмнината забулва нощта,
ала нищо не може да спре похода,
предприет към вечността...
Но нека.
Този път сме избрали,
и по този път ще вървим,
без значение каква цена ще трябва да платим...

Нека погледите се търсят отчаяно,
молейки за още няколко мига живот,
нека ушите се вслушват внимателно
в тишината пробождаща с нож...
Ала нека краката ни водят все в тая посока
и нека тя да е все към смъртта,
нека вървим рамо до рамо,
усещайки вече злата съдба...
Нека устите застинат във вечен крясък „Умри”
мразейки всичко и всички,
проклинайки сивите дни...

„Ох,нека спрем поне за секунда”-
помоли уморено едната душа.
„Не можем”-отвърна й другата
„всичко трябва да свърши преди сутринта”.

...И там някъде по мръсните улици,
под една лампа мъждукаща едва-едва
седяха момче и момиче,
плачейки за загубената игра.
Преди седем години се казваше „Криеница”
а днес се нарича просто „Живот”,
макар правилата да са почти същите,
има много по-голям залог...

...Трети час седим на същото място,
мислейки за банални неща,
аз-Барбито в готик вариант,
и той-моята емо любов...

...Мъглата става все по-гъста и тъмна,
сякаш за да ни скрие от любопитни очи,
или просто съчувства на две деца
с отдавна разбити мечти...


25.11.07

За всички които си мислят че не са пози и че това не се отнася за тях
За всички които си мислят че могат да критикуват без да са критикувани
За всички които си мислят че логика е нещо което можеш да си качиш на телефона
За всички които си мислят че да спора е същото като боя
За всички които си мислят че са умни
ама не са
и много им се иска да са
ама всъщност не са
и грамотни си мислят че са
ама пак не са
За всички които си мислят че емо,пънк,метъл,scene са подразделения на народната музика
За всички които се смеят защото не цепят за какво става въпрос
За всички които се сещат че говоря за тях
ама се правят че не схващат
За всички които ме гледат
но не ме виждат
За всички които искат прост отговор на простите си въпроси
За всички които си "мислят" че могат да ми перефразират думите ей така
За всички които си мислят че като съм ги изтърпяла веднъж ще ги изтърпя още 100 пъти
За всички които се боцкат всеки ден
За всички които си мислят че да се боцкаш е нещо което се случва ежедневно на шивачките...

Чудесно! Сигурно бе впечатлила много хора със си-

лата и смелостта си, но докъде бе стигнала? До пусто-

тата. До пълната самота. До „Вилет". До чакалнята на

смъртта.

Вероника пак започна да се разкайва, че е направила

опит за самоубийство, и отново решително отхвърли

това чувство. Защото сега изпитваше нещо, което нико-

га по-рано не си бе позволявала: омраза.

Омраза. Тя сякаш присъстваше физически, като сте-

ните, пианото, сестрите - Вероника можеше почти да

докосне тази разрушителна енергия, която излизаше от

тялото й. Бе позволила на чувството да я обземе, без да

се пита дали е добро, или не. Омръзнали й бяха самоконтролът

маските, благоприличието поведение.

Вероника искаше през последните два-три дни от живота си

да се държи колкото се може по-непристойно.

бе решила да не бъде любезна и да не разговаря с другите,

когато й се прииска да бъде сама, а сега се чувстваше

достатъчно свободна, за да изпитва омраза. Все пак и

достатъчно разумна, за да не започне да чупи всичко наоколо

и да свърши живота си, натъпкана с успокоителни

в някакво болнично легло.

И в този миг намрази всичко, за което се сети. Себе

си, света, стола пред нея, счупения радиатор в един от

коридорите, съвършените хора, престъпниците... Нами-

раше се в психиатрия и можеше да изпитва чувства, ко-

ито човешките същества крият от самите себе си, защо-

то всички сме възпитавани единствено да обичаме, да

приемаме, да се опитваме да намираме изход, да избяг-

ваме конфликти. Вероника мразеше всичко, ала най-

много мразеше начина, по който бе ориентирала живо-

та си - без никога да открие стотиците други Вероники

в себе си, толкова интересни, луди, любопитни, смели,

склонни да рискуват...

October 03, 2007

Майната Ви

Емотата Ви били проблем...

Дайте да ги убием с камъни...

Вие какво?!?

Слушам сдухана песен...айдеее заколете ме...

Чалгите под ножа...

Рап=боклук...

Рок=отживелица...

Майка Ви...

Учителите били криви...чудите се как да избягате от часовете...сегаа обачее ще изпуснем материал...

Майната Ви

Амаа чакаайте

Вие нали сте различните..готините...ведрите...

Ония с яките идеи...

Само че като видите,че някой се забавлява му лепвате куп етикети...Майната ви...

Като видите малко по откачена снимка и айде тая кучка,оная стоманена усмивка,оня маймун..чалгар....кифла...Майната ви..

Хем да си различен...хем не...Майната ви...

По дяволите...като някой иска да си направи живота по-хубав какво му се бутате?!

Защо се опитвате да развалите всичко,което е постигнато с труд?!

Казах ли Ви майната ви?!?!?

Ако не съм....ще ви го кажа тук...майната ви...и там....майната ви....

ии малко по надолу...

майната ви...

и майната на майната ви...

Разбрахте ли ме??

Защото сте си все същите...тъпо ограничени боклуци...

Майната ви...

Драснато от Mo в 8:48 PM