когато искам да кажа нещо...

...просто го казвам.И мисля,че трябва да кажа нещо за един човек,който открадна цялото ми доверие,сви го на топка и го пъхна леко небрежно в левия си джоб.
Един човек,който много подло кашира цялата ми обич,направи я на хартиена шапка и си я сложи на главата.С лека ръка изтръгна всичките ми мисли и си съчини песен от тях.Направи си коронка от цветните ми чувства и я сложи на прозореца да се състезава с дъгата....

И пак той...шепнеше моите думи в ухото ми...
...пееше моите песни на глас...
...усмихваше се с моята усмивка...

...знаеше за какво мисля,дори да говоря просто за тъпото време...защото никога не мисля за времето...


ОБРА МЕ ДО ШУШКА,ГЪЗ ТАКЪВ!обичам те...



Един човек,който ме вдигаше,когато падах,и ми пъхаше топка доверие в десния джоб....


за един тролей №5,много усмивки и няколко думи,които излизат отвътре,просто защото няма откъде другаде да дойдат...

знаеш,че "обичам те" е слаба дума...но това,което казваме,рядко е това,което чувстваме,затова не ме слушай...намери истината и я почувствай...



Целувки от мен усмихнато човече, и не забравяй,
че много те обичам вече….
Не искам да пускам ръката ти, ръката ти
Не искам да пускам ръката ти….