Мо каза: оффф защо те обичам толкова много

По каза: за да може аз да те обичам повече ...

ЗА ВАС!!!

Омръзнало ви било от лигли,от пикли,от превземки,от фукли...А на мен ми омръзна от вас!!!От всичките ви "смислени приказки"!От всичките ви "мили думи"!От всичките ви "приятелски прояви"!Знаете ли какво-вземете и си ги заврете някъде!Тъпи малки пачи...В кой свят живеете?!"В моя..."Дрън Дрън та пляс.Добре,че е имало умни хора дето са го казали,та да можете да го повторите!!!Били мечтатели,били писатели,били фотографи...Абе фотоапарат знаете ли как се държи бе?!Правите ли няква разлика между него и GSM?Кога от шибани чалгарки станахте рапърки и пънкарки?Ахаха...Скейта как е,владеете ли го?...ха... Великите джи-та,говорят си на Бро,ама иначе планетата дъни здраво... Леле,че ми омръзна от вас...Сексита,сладуранки,принцески...аааа не...Великата селяния...Добре че има от кой да го копирате...май се повтарям,ноо там е истаната....Какви сексита сте вие?!По дяволите знаете ли какво значи това изобщо?!Та не стига че сте някви абсолютно неграмотни селянки,ами се правите и на големите психолози...Съвети ще давате какво да си правим с мечтите,как да мечтаем,как да живеем...Мамка му,кога станахте такива специалисти!!!Не могат името да си напишат,ама се изкараха почти Хемингуей...Какво било да си дете,колко било хубаво,като сме пораснели какво щяло да бъде...Кога пък сте били възрастни?!И точно вие ли,дето постоянно се оплаквате от "шибания живот" ще разправяте за "хубаво детство"?!Ае всички SUX!!!"Да си виждал някой друг да те нарича чук боклук кух"



Ох съжалявам Ерин,знам че ти обещах,но...просто знай че те обичам

О ша ля ля : просто знай че те обичам и колкото и да ти викам ерин и да ти се карам ти си ми най- най- най- ...пффффф луда съм...

...Here I'm Sitting Waiting For You...

http://tralqlq.blogspot.com/2007/06/blog-post_29.html


Мерси...ахахахаххаа....

Еее най-сетне дойде лятото!Йехаха =] Време е за почивка,моренце и други удоволствия =]

Такааааа.....

ЧРД Ачо.Незнам какво да ти пожелая,понеже ти нищо не заслужаваш.И все пак ето дежурните клишенца : много здраве,щастие и късмет.

Дано намериш истински приятели,на които да можеш да разчиташ.Дано да могат да ти вярват и да ти се доверяват.

Дано се научиш да уважаваш това,което ти се поднася наготово.Дано най-сетне започнеш да приемаш чуждите критики.

Дано да си спомняш,че някой някога е бил готов да ти подаде ръка.Дано да си спомняш,че след като си се хванала за тази ръка си се опитала да бутнеш човека там,където си била допреди минута.

Дано да си спомняш,че когато дойде и никой не ти обръщаше внимание,един човек остави другите,за да дойде при теб.Дано да си спомняш,че когато се притесняваше да ходиш с новата компания,имаше хора,които ти вдъхнаха доверие.Имаше хора,които искаха да се чувстваш една от НАС,да се чувстваш добре,да не тъжиш....


Но явно не си спомняш нищо от това.Явно ти е добре да си сменяш приятелите през ден.Е,въпросът е,че не ти сменяш някои приятели,а те теб.И каквото и да си мислиш,колкото и да вярваш в обратното,винаги има поне един човек който знае истината.

Съжалявам,ако това не звучи особено празнично.Ако не е подходящо за рожден ден.Но...

Честит Рожден Ден Аделина Луканова.Благодаря ти за хубавата година.

Малко дългичък коментар ^^

за http://tralqlq.blogspot.com/2007/06/blog-post_13.html

Ех,Данитата и Алексчетата имат нещо общо...
"по-късно"

"някой друг път"

"може би"

"ще разберем"

"ще видим"

Тц тц тц,любими фрази,а? ^^

Поздравявам те с този пост.Просто защото живот + мечти = щастие.Просто защото ние мечтаем.Просто защото те мечтаят.Просто защото мечтите са всичко.Просто защото ние знаем как да го правим(мечтането).Просто защото без мечти няма Алекс и Дани.Просто защото мечтите са музика(помниш ли онова знаменито реване?...Бетовен ли слушахме?).Просто защото да мечтаеш е магия.Просто защото това сме ние.Просто защото си заслужава.

Заради нас,заради тях,заради теб,заради мен...Заради спомените.

За всички години прекарани заедно.

За всичките ни безразборни караници,

за сдобряванията,

за усмивките и мръщенията,

за сълзите,

крясъците,

прегръдките,

целувките,

розовите ризи,

[и изобщо дрехите на Емо(останаха ли ти дрехи,които не съм пробвала ^^.Ама ти си ме обичаш :P)]

млечните шоколади,

7б и 8а,

снимките,

предметите, летящи през прозорците

за многото хекове,

за всяка завършена година,

за всичките луди учители,

за малките и големи неща,

за постоянните кавги с по-големите(всяка година си намираме с кой да се дърлим,забелязахте ли?)

за добрите приятели

за най-добрите приятели

за Ангелите на Чарли.

Просто за нас.Наистина за нас.

Това сме ние

Знаете ли кое е едно от най-страхотните усещания?

Да виждаш как с няколко думи можеш да накараш един човек да се гърчи от яд,да се мята като звяр в клетка,да говори злобни приказки по твой адрес,да урежда коалиции срещу скромната ти особа,да те мрази...

Да виждаш как се излага,как се прави на смешка,как иска да е по- по- от теб и всъщност как не успява,как повтаря същото което вършиш и ти,но ти винаги ще си останеш първи...

В същото време да знаеш как с няколко думи можеш да накараш един човек да се разтопи от щастие,от благодарност,от задоволство,да го накараш да те цени,да ти се радва,да те обича...

Да виждаш как заедно ставате нещо истинско,нещо важно,как се разбирате без думи,без поглед,просто телепатия...да знаеш,че когато забъркаш кашата,той ще те измъкне,просто защото вече го е правил толкова пъти...

Началото...

Тази вечер спомените й дойдоха малко в повече.Всъщност не беше сигурно дали е вечер или нощ,защото беше 23 часа и няколко минути.Не бързаше да си ляга-след такава вечеря сякаш нямаше сили да се дотътри до леглото.Провеждаше някакви незначителни раговори,ако изобщо можеха така да се нарекат,с разни полузаспали хора /почти живи войници,останали от огромната net-армия,минала съвсем скоро оттук/и се ядосваше на дежурните копирачки.Когато получи следното:

-hi

:)

kak si

?

-познаваме ли се?

-ne

Интересно й беше да пише с такива хора,да завързва нови познанства,да създава нови приятелства.Ала имаше нещо странно.Защо толкова държеше тя да му прати снимка?А защо излезе толкова бързо?

Беше й весело,когато можеше набързо да натрие носа на някого,ала този път се оказа изпреварена.Скри се почти светкавично.Не успя дори да го нахрани.Или поне предполагаше,че е "той".

Първата й мисъл беше,че някой е решил да се пошегува с нея.И първият човек,за който се сети,беше Коко.Но какъв беше смисълът?Очевидно липсваше такъв.Нямяше как да го обвини в нещо и все пак 3 неща я караха да се съмнява в него.

1.никът на така нареченото момче беше абсолютно и съвсем чалгарски,а всички знаят,че Коко е ненадминатият чалгар.

2.в последно време беше започнал да я гледа твърде странно(случваше му се дори да се влачи по стълбите,да се обръща назад и да я наблюдава)

3.по това време не беше на линия

До тук всичко е чудесно.Криво-ляво успя да го докара виновен.Ала проблемът беше,че всички тия "доказателства" нищо не струваха.

1.чалгари колкото щеш,чалгарски никове-2 пъти повече

Ако Коко искаше да я бъзика,може би щеше да се напише не точно като чалгарче.

2.Вероятно я гледаше странно,защото Дани често беше със Зарка,а всички бяха наясно,че Ангел все още я харесваше /Зарка естествено!/

3.той често стоеше invisible

След като предположенията й бяха съборени като зрели круши,Дани започно да вади теории от ляво и отдясно,само и само да имисли някой виновен.Алекс?Една от главните заподозрени.Ала тогава беше в двата си профила,надали си е направила трети акаунт,само за една шега /въпреки че всички знаем,че е склонна към такива изпълнения/.Не можеше да е и Свирчо.Той просто си има стил на писане и не би могъл да я излъже.Тогава кой оставаше?

съвет или желание...

Фафи said...
Амм кой е
казал че съществува изобщо, това е блог всичко е плод на моето въображение...Може би просто няма на кой да го кажа...то е за една принцеса някъде...може много далеч може и не толкова...

[10:39:43 PM] UnTiLeD каза: искам пак да пишеш като преди

[10:40:09 PM] UnTiLeD каза: последните не ми харесват за някакви чалгари или разказваш някакви случки

[10:40:22 PM] UnTiLeD каза: преди пишеше мн хубави

[10:41:54 PM] UnTiLeD каза: ама аз нямам предвид да пишеш розави работи а да ги пишеш, де да зн,с онзи стил пепето който ме караше да се усмихвам на всеки пост независимо дали е весел или тъжен

"Това е блог всичко е плод на моето въображение...Може би просто няма на кой да го кажа..."

обичам да мечтая,но напоследък разбирам,че единствено когато мечтая наум,никой не се опитва да ме коригира...