Ех,Данитата и Алексчетата имат нещо общо...
"по-късно"
"по-късно"
"някой друг път"
"може би"
"ще разберем"
"ще видим"
Тц тц тц,любими фрази,а? ^^
Поздравявам те с този пост.Просто защото живот + мечти = щастие.Просто защото ние мечтаем.Просто защото те мечтаят.Просто защото мечтите са всичко.Просто защото ние знаем как да го правим(мечтането).Просто защото без мечти няма Алекс и Дани.Просто защото мечтите са музика(помниш ли онова знаменито реване?...Бетовен ли слушахме?).Просто защото да мечтаеш е магия.Просто защото това сме ние.Просто защото си заслужава.
Заради нас,заради тях,заради теб,заради мен...Заради спомените.
За всички години прекарани заедно.
За всичките ни безразборни караници,
за сдобряванията,
за усмивките и мръщенията,
за сълзите,
крясъците,
прегръдките,
целувките,
розовите ризи,
[и изобщо дрехите на Емо(останаха ли ти дрехи,които не съм пробвала ^^.Ама ти си ме обичаш :P)]
млечните шоколади,
7б и 8а,
снимките,
предметите, летящи през прозорците
за многото хекове,
за всяка завършена година,
за всичките луди учители,
за малките и големи неща,
за постоянните кавги с по-големите(всяка година си намираме с кой да се дърлим,забелязахте ли?)
за добрите приятели
за най-добрите приятели
за Ангелите на Чарли.
Просто за нас.Наистина за нас.
