♫♫♫

Вчера ей така се сетих да звънна на дъгата.
Случайно стана,даже май й бях загубила номера.
И както си търсехме с един човек номера на Диянка в указателя и гледам-а! Дъгата бе!сещаш ли се,казвам,оная със седемте цвята..
а той човека,Шеметното му викаме/също така и Шареното или Шантавото/,въобще не стопля(ама нали е шемет,как да стопли).
И сядай сега,търси моливи,та рисувай портрет на Дъгата.
Накрая стана ясно за какво говорим,де.Разбрахме се.

Но чудим се ние-да звъним ли...Е набираме най-накрая.
И чакаме...
Тръгна няква музика да се излива през слушалката ,та се чудим къде да я събираме.
слагахме по джобове,чекмеджета,кутии и не свършва,и не свършва.
взе да тече през прозорците и както сме на първия етаж,мисля си-край,наводнихме света.
И тъкмо вече се чудех какво ли ще кажат наще като се приберат довечера и видят цялата къща подгизнала в музика,и чувам:
-Кво става пичовееееееее..?Върви ли живота..?
Вцепенихме се ние...Абе да не сме сбъркали номера нещо..?ала бала...
или да сме улучили Дъгата в банят и гаджето й да е вдигнало.


Ама стана ясно че дъгата просто е изпила 3 кафета и й е дошъл пауъра за лудории.



И говорихме си там час и нещо
за нещата от живота и за живота от нещата
и накрая ни предложи да си пожелаем по нещо
и желаехме си там разни работи още час и малко
и не знаехме ще се сбъднат ли,няма ли...




и продължавахме да лежим в синьото легло
и след като се бяхме събудили.
гледахме се и си се смеехме.
и питах го с очи какво си беше пожелал
и отговаряше ми с очи,че ще разбера
и аз пак го питах ще се сбъдне ли
а той само се смееше ли,смееше...