иска ми се да плача заради нещо което си струва...
за нещо което може да се промени...
за някой който може да разбере...
а не за потъпканата си надежда.
знаеш ли,че оцветяваше деня ми??
знаеш ли,че когато слънцето се скриеше зад облаците,винаги се обръщах назад,за да видя усмивката ти??
а знаеш ли...че днес беше за последно??
и все пък продължавам да въря към дъгата...защото поне нея никой не може да ми я отнеме.
за нещо което може да се промени...
за някой който може да разбере...
а не за потъпканата си надежда.
знаеш ли,че оцветяваше деня ми??
знаеш ли,че когато слънцето се скриеше зад облаците,винаги се обръщах назад,за да видя усмивката ти??
а знаеш ли...че днес беше за последно??
и все пък продължавам да въря към дъгата...защото поне нея никой не може да ми я отнеме.

