Yup,тръгваш си.Приятент път.Няма да ми липсваш.Няма начин.Весело беше с теб.Но само толкова.И само за кратко.Явно си твърде малка,за да разбереш хора като мен и най вече - хора като нас.За тази цел трябва да можеш да мислиш със сърцето и да чувстваш с ума си.Да вярваш в нещата в които никой не вярва и да не спираш да пееш(и да ти обяснявам няма да стоплиш...).И все пак каквото и да правиш - ние сме по-добри.Просто защото сме луди,нелогични и щастливи.С големи усмивки,които ти се опита да откраднеш,но май не ти се получи. =] Но да не говорим за нас.Не аз,а ти си отиваш.Ако си мислиш,че изпитвам някаква злоба-грешиш.Изобщо не ме е еня за твоята особа.Само така и не ми стана ясно - защо смяташ,че всички те използват докато си им нужна?От къде изобщо ти хрумна,че някой иска да те използва?За какво ще му послужиш ти?Смешка.Нали си тръгваше?Бързаш,но много ти се иска да прочетеш поста до края.Знаеш,че става въпрос за теб.Харесва ти да си в центъра и все пак не искаш ти да си главната актриса.Защото знаеш,че когато аз съм сценаристът,мога да правя с теб каквото пожелая.Ако искам ще те хвърля от някой мост,ще те удавя,ще те изгоря.Но предпочитам да си останеш сама,без истински приятели.Просто защото смяташ,че винаги си права.За пореден път - грешиш.И все пак багажът те чака.Няма какво да четеш повече - беше каквото беше.Тъй като не можах да ти я кажа се наложи да я напиша.Истината.Край.Довиждане.Ако изобщо се видим отново.
