Stacey ♥ ★

До Времето

с молба да не ме държи в неведение много дълго

Искам на кънки...Искам да се пързалям по леда...Да се смея...Да се въртя...И да падам.Да падам.Базброй много пъти.И да ме боли...Но да знам че аз съм виновна.Че аз съм си го причинила.А не някой друг...Някой друг...Дали може да бъде наречен така?А заслужава ли изобщо да говоря за него?Като знам какво може да направи...Какво ми готви...Ужас...Бяха прекалено самодоволни,за да е нещо хубаво.Но само времето ще покаже...Лошото е че "време" е доста относително понятие.А не искам да чакам.Трябва "да натрия нослето на Гердана"както каза Чачи,в най-скоро време.или Той,или Аз.Само единият ще успее.Въпросът е "Кой?" ...







П.С.Чудя се как може да пращаш толково много хилещи си емотиконки,при положение,че си в отвратително настроение.Стоиш студен срещу монитора,гледаш с изпепеляващ поглед и се опитваш да разбереш как е възможно да има толкова щастливи хора,които се усмихват и се радват на живота.Дали това е късмет,"съдба",или просто стечение на обстоятелствата?