за (не)осъществената,(почти)обещана разходка

Ето на това му се вика страхотни приятели.Сутринта ти казват "Еми то времето е гадно,айде да оставим за друг път." После обаче се взима решение,че и в такова време може да се изкара весело и следва звънене на ляво и надясно за да се събира компанията.Да,ама аз пък днеска по тва време съм малко заета.45 минути работа. "няма проблем,щом днеска не можеш,ще излезем и утре".Еми утре-утре.Хубаво.*вдига рамене*.Следобед се прибират "Леле беше супер,трябваше и ти да дойдеш.Другите пристигнаха чак в 2 а филма почна в три и нещо.Щеше да успееш да дойдеш на време" (е,аз бях заета до към 2:30 и е имало шанс да отида,но кой се е сетил да ми се обади...) "Е,незнам какво друго мога да направя,освен да дойда утре :Р.Пак ще бъде много яко" "Е...ами...аз утре трябва да уча...и не мога...ама вие излезте..." "Аз утре съм на урок...и само по някое време ще мога..."


Къде го тоя късмет като моя?Такива великолепни приятели са рядко щастие.Просто да им се ненагледаш.Радост голяма.И след всички тия извинения и обяснения,за да не се чувствам нещастна получавам въпроса "Абе Пепе,кво ти става?".Най-страхотният въпрос.Но има и по-готини като "Има ли ти нещо?".Как да не им се зарадваш на тия хора.Просто са радост за очите,ушите и всичко останало.Направо нямат грешка.


Tell me baby what's your story
Where you come from
And where you wanna go this time
Tell me lover are you lonely
The thing we need is
Never all that hard to find
Tell me baby what's your story
Where do you come from
And where you wanna go this time
Your so lovely are you lonely
Giving up on the innocence you left behind